1 февр. 2014 г., 20:26

Петбуквена дума

747 1 4

Ех, тази дума - "любов"!

Обикновена, петбуквена дума.

Но във нашия шантав живот

е заразна досущ като чума...

Ходиш  по тази земя

и не щеш ли за някой се влюбиш,

на пръста  изниква халка,

дни и нощи се любиш...

Минават десетки години,

че си обичал, отдавна забравяш,

под мишците носиш сто дини,

за брака с насмешка разправяш...

Жена ти не е тъй вече красива,

а пък шкембето  поскрива пакета,

всяка вечер е сива

и рядко лети самолета...

Но изведнъж се случва, о, чудо,

онази пет буквена дума...

Във нея се влюбваш пак лудо!

Това е по-заразно от чума.

Но е прекрасна зараза,

без нея животът е жалък,

липсва ли, има омраза,

горчив е и сладкият залък.

 Пред нея отново се вричаш -

 Никога няма да спирам

да те обичам! - и  коленичиш -

Реших! От любов ще умирам!

 

 Та в този живот без съмнение,

тъй шантав, ужасен, суров,

да загинеш от чума си е мъчение,

но е мечта да умреш от любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лебовски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...