Ех, тази дума - "любов"!
Обикновена, петбуквена дума.
Но във нашия шантав живот
е заразна досущ като чума...
Ходиш по тази земя
и не щеш ли за някой се влюбиш,
на пръста изниква халка,
дни и нощи се любиш...
Минават десетки години,
че си обичал, отдавна забравяш,
под мишците носиш сто дини,
за брака с насмешка разправяш...
Жена ти не е тъй вече красива,
а пък шкембето поскрива пакета,
всяка вечер е сива
и рядко лети самолета...
Но изведнъж се случва, о, чудо,
онази пет буквена дума...
Във нея се влюбваш пак лудо!
Това е по-заразно от чума.
Но е прекрасна зараза,
без нея животът е жалък,
липсва ли, има омраза,
горчив е и сладкият залък.
Пред нея отново се вричаш -
Никога няма да спирам
да те обичам! - и коленичиш -
Реших! От любов ще умирам!
Та в този живот без съмнение,
тъй шантав, ужасен, суров,
да загинеш от чума си е мъчение,
но е мечта да умреш от любов.
© Лебовски Всички права запазени
за брака с насмешка разправяш...
!!!
Точно! Ако не правеха това хората, може би щяха да имат време за любов...
Поздрав!