17 feb 2015, 21:23  

Петият мускетар

  Poesía » Civil
618 0 1

                                   Петият мускетар


                       Вървя към Вас и нося поетична шпага.

                       Трепти неумолимо острие!

                       Духът на Времето не ми убягва.

                       В мен бие мускетарското сърце!

                       Преминах присмеха и зли одумки.

                       Разпятието не е моят праг.

                       Земята ме заклева да не хуквам

                       след лъвски призив - с лъскава пара.

                       Душата ми е кръстена със сълзи!

                       Не прося мъдрост от страха.

                       От него други си скроиха тоги -

                       стомаха си да овластят...

                       Предъвкаха идеите и плюха!

                       Възпяваха кръчмарския похват.

                       А гладни - бедните не бяха чути.

                       Поета сочеха за глупав бард...

                       Но думите сгъстяваха редици!

                       Дуелът днес не е приет.

                       И ето - хвърлям свойта ръкавица.

                       Полето на честта ми Ви зове!

                       За нашата Родина и кръвта ù -

                       пролята под свещенни знамена!

                       За бъдеще - опора кръстопътна

                       на толкова герои досега!

                       За вярата - да вложим своя данък

                       в основите на силен,честен род!

                       Зад острата си шпага се изправям -

                       безименен, непоклатим и горд!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това предизвикателство за дуел ми напомни "Гладиатор" на Смирненски

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...