Петият мускетар

                       Вървя към Вас и нося поетична шпага.

                       Трепти неумолимо острие!

                       Духът на Времето не ми убягва.

                       В мен бие мускетарското сърце!

                       Преминах присмеха и зли одумки.

                       Разпятието не е моят праг.

                       Земята ме заклева да не хуквам

                       след лъвски призив - с лъскава пара.

                       Душата ми е кръстена със сълзи!

                       Не прося мъдрост от страха.

                       От него други си скроиха тоги -

                       стомаха си да овластят...

                       Предъвкаха идеите и плюха!

                       Възпяваха кръчмарския похват.

                       А гладни - бедните не бяха чути.

                       Поета сочеха за глупав бард...

                       Но думите сгъстяваха редици!

                       Дуелът днес не е приет.

                       И ето - хвърлям свойта ръкавица.

                       Полето на честта ми Ви зове!

                       За нашата Родина и кръвта ù -

                       пролята под свещенни знамена!

                       За бъдеще - опора кръстопътна

                       на толкова герои досега!

                       За вярата - да вложим своя данък

                       в основите на силен,честен род!

                       Зад острата си шпага се изправям -

                       безименен, непоклатим и горд!