17 февр. 2015 г., 21:23  

Петият мускетар

619 0 1

                                   Петият мускетар


                       Вървя към Вас и нося поетична шпага.

                       Трепти неумолимо острие!

                       Духът на Времето не ми убягва.

                       В мен бие мускетарското сърце!

                       Преминах присмеха и зли одумки.

                       Разпятието не е моят праг.

                       Земята ме заклева да не хуквам

                       след лъвски призив - с лъскава пара.

                       Душата ми е кръстена със сълзи!

                       Не прося мъдрост от страха.

                       От него други си скроиха тоги -

                       стомаха си да овластят...

                       Предъвкаха идеите и плюха!

                       Възпяваха кръчмарския похват.

                       А гладни - бедните не бяха чути.

                       Поета сочеха за глупав бард...

                       Но думите сгъстяваха редици!

                       Дуелът днес не е приет.

                       И ето - хвърлям свойта ръкавица.

                       Полето на честта ми Ви зове!

                       За нашата Родина и кръвта ù -

                       пролята под свещенни знамена!

                       За бъдеще - опора кръстопътна

                       на толкова герои досега!

                       За вярата - да вложим своя данък

                       в основите на силен,честен род!

                       Зад острата си шпага се изправям -

                       безименен, непоклатим и горд!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това предизвикателство за дуел ми напомни "Гладиатор" на Смирненски

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...