Петият мускетар
Вървя към Вас и нося поетична шпага.
Трепти неумолимо острие!
Духът на Времето не ми убягва.
В мен бие мускетарското сърце!
Преминах присмеха и зли одумки.
Разпятието не е моят праг.
Земята ме заклева да не хуквам
след лъвски призив - с лъскава пара.
Душата ми е кръстена със сълзи!
Не прося мъдрост от страха.
От него други си скроиха тоги - ...