28 jun 2011, 21:28

Петъчни импресии . . .

  Poesía » Otra
982 0 2


На Слънцето лимонените длани   

докосна облак – перестo-горчив;

  заплува бавно сякаш да го хване

  в прегръдка хладна облакът щастлив.

  Къде ти е оранжевото, Слънце?

 Дори глухарчето по–ярко е сега -

  пламтящо копче от небесните тавани

  с проблясваща лимонена коса.

  Трополи петъчният дъжд капризно

  намокрен слънчево и вече полудя

  художникът - за стотен път рисува

  момичето със златната коса...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "На Слънцето лимонените длани

    докосна облак – перест, горчив;

    заплува бавно, сякаш да го хване

    в прегръдка хладна, облакът щастлив.' - само ако може да е "пересто - горчив', защото при прочит спъва яко.
    Много, много ми хареса! Оставя усещане все едно съм пред картина на велик художник!
    Благодаря за удоволствието!
    Поезия в картина!
  • !!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...