На Слънцето лимонените длани
докосна облак – перестo-горчив;
заплува бавно сякаш да го хване
в прегръдка хладна облакът щастлив.
Къде ти е оранжевото, Слънце?
Дори глухарчето по–ярко е сега -
пламтящо копче от небесните тавани
с проблясваща лимонена коса.
Трополи петъчният дъжд капризно
намокрен слънчево и вече полудя
художникът - за стотен път рисува
момичето със златната коса...
© Джулиана Кашон Всички права запазени
докосна облак – перест, горчив;
заплува бавно, сякаш да го хване
в прегръдка хладна, облакът щастлив.' - само ако може да е "пересто - горчив', защото при прочит спъва яко.
Много, много ми хареса! Оставя усещане все едно съм пред картина на велик художник!
Благодаря за удоволствието!
Поезия в картина!