28.06.2011 г., 21:28

Петъчни импресии . . .

976 0 2


На Слънцето лимонените длани   

докосна облак – перестo-горчив;

  заплува бавно сякаш да го хване

  в прегръдка хладна облакът щастлив.

  Къде ти е оранжевото, Слънце?

 Дори глухарчето по–ярко е сега -

  пламтящо копче от небесните тавани

  с проблясваща лимонена коса.

  Трополи петъчният дъжд капризно

  намокрен слънчево и вече полудя

  художникът - за стотен път рисува

  момичето със златната коса...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "На Слънцето лимонените длани

    докосна облак – перест, горчив;

    заплува бавно, сякаш да го хване

    в прегръдка хладна, облакът щастлив.' - само ако може да е "пересто - горчив', защото при прочит спъва яко.
    Много, много ми хареса! Оставя усещане все едно съм пред картина на велик художник!
    Благодаря за удоволствието!
    Поезия в картина!
  • !!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...