28 июн. 2011 г., 21:28

Петъчни импресии . . .

980 0 2


На Слънцето лимонените длани   

докосна облак – перестo-горчив;

  заплува бавно сякаш да го хване

  в прегръдка хладна облакът щастлив.

  Къде ти е оранжевото, Слънце?

 Дори глухарчето по–ярко е сега -

  пламтящо копче от небесните тавани

  с проблясваща лимонена коса.

  Трополи петъчният дъжд капризно

  намокрен слънчево и вече полудя

  художникът - за стотен път рисува

  момичето със златната коса...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "На Слънцето лимонените длани

    докосна облак – перест, горчив;

    заплува бавно, сякаш да го хване

    в прегръдка хладна, облакът щастлив.' - само ако може да е "пересто - горчив', защото при прочит спъва яко.
    Много, много ми хареса! Оставя усещане все едно съм пред картина на велик художник!
    Благодаря за удоволствието!
    Поезия в картина!
  • !!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...