На Слънцето лимонените длани
докосна облак – перестo-горчив;
заплува бавно сякаш да го хване
в прегръдка хладна облакът щастлив.
Къде ти е оранжевото, Слънце?
Дори глухарчето по–ярко е сега -
пламтящо копче от небесните тавани
с проблясваща лимонена коса.
Трополи петъчният дъжд капризно
намокрен слънчево и вече полудя
художникът - за стотен път рисува
момичето със златната коса...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
