16 ene 2005, 17:17

петък..

  Poesía
921 0 1
Краят на седмицата отново дойде..
Гледам те пак усмихнат, щастлив..
След няколко часа ти ще заминеш,
далече от мен в чужди прегръдки..

А аз ще остана отново самаq
с усмивка лъжлива на уста,
ще чакам да минат почивните дни
и ти отново да се върнеш при мен!

Ще се срещнем на студената спирка,
ще ти се усмихна на сънливия поглед
и отново ще потънем в мълчание,
както в толково други дни...

Ще влезем в стаята позната,
ще седнеш на задния чин
и отново с нехайна закачка
ще разтуптиш мойто сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...