16 ene 2005, 17:17

петък..

  Poesía
915 0 1
Краят на седмицата отново дойде..
Гледам те пак усмихнат, щастлив..
След няколко часа ти ще заминеш,
далече от мен в чужди прегръдки..

А аз ще остана отново самаq
с усмивка лъжлива на уста,
ще чакам да минат почивните дни
и ти отново да се върнеш при мен!

Ще се срещнем на студената спирка,
ще ти се усмихна на сънливия поглед
и отново ще потънем в мълчание,
както в толково други дни...

Ще влезем в стаята позната,
ще седнеш на задния чин
и отново с нехайна закачка
ще разтуптиш мойто сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...