Jan 16, 2005, 5:17 PM

петък..

  Poetry
916 0 1
Краят на седмицата отново дойде..
Гледам те пак усмихнат, щастлив..
След няколко часа ти ще заминеш,
далече от мен в чужди прегръдки..

А аз ще остана отново самаq
с усмивка лъжлива на уста,
ще чакам да минат почивните дни
и ти отново да се върнеш при мен!

Ще се срещнем на студената спирка,
ще ти се усмихна на сънливия поглед
и отново ще потънем в мълчание,
както в толково други дни...

Ще влезем в стаята позната,
ще седнеш на задния чин
и отново с нехайна закачка
ще разтуптиш мойто сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...