8 nov 2008, 6:16

Петък вечер 

  Poesía
805 0 3


            Петък вечер



Сърцето ми от лед крие една тайна,
безнадеждно подтискана в мъртвия студ.
Скрита дълбоко в синята бездна на вечността.

Скрит в сенките се пазя от малките неща,
които погромно изтезават света.
Скрит, може би уплашен или щастлив,
но далеч от зловещия маскин бал на реалността.


Покорявам небеса, вселени, но стига ли ми това,

щом сам бродя през нощта.

Дали звездите, които винаги нашепват с блясък,

ще ми помогнат и сега, когато имам нужда от човешка дума.



Мъгла обгърна цялото небе, погледнах нагоре...

Дълго поседях така, но от тях нямaше следа,
позната тръпка прониза ледената ми килия
и сякаш топъл лъч изкупление ми шепнеше,
с небесен глас...

"Oтвори очи"

 Бавно аз прогледнах и успях да видя...



"За да вярваш не е нужно да виждаш, за да виждаш трябва да вярваш в себе си."


                                                                               Петър Борисов

© Петър Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

  • "За да вярваш не е нужно да виждаш, за да виждаш трябва да вярваш в себе си."
  • "Скрит в сенките се пазя от малките неща,
    които погромно изтезават света.
    Скрит, може би уплашен или щастлив,
    но далеч от зловещия маскин бал на реалността."

    Браво!
  • Браво!!!Мъдро и красиво написано!!!
Propuestas
: ??:??