Петък вечер
Петък вечер
Сърцето ми от лед крие една тайна,
безнадеждно подтискана в мъртвия студ.
Скрита дълбоко в синята бездна на вечността.
Скрит в сенките се пазя от малките неща,
които погромно изтезават света.
Скрит, може би уплашен или щастлив,
но далеч от зловещия маскин бал на реалността.
Покорявам небеса, вселени, но стига ли ми това,
щом сам бродя през нощта.
Дали звездите, които винаги нашепват с блясък,
ще ми помогнат и сега, когато имам нужда от човешка дума.
Мъгла обгърна цялото небе, погледнах нагоре...
Дълго поседях така, но от тях нямaше следа,
позната тръпка прониза ледената ми килия
и сякаш топъл лъч изкупление ми шепнеше,
с небесен глас...
"Oтвори очи"
Бавно аз прогледнах и успях да видя...
"За да вярваш не е нужно да виждаш, за да виждаш трябва да вярваш в себе си."
Петър Борисов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Борисов Все права защищены
