5 feb 2010, 22:50  

Петък вечер, между осем и десет

1.6K 0 7

Между осем и десет вечерта –

минутите стават вечност

винаги, когато се чувстваш сам.

Идваш сам...

и си отиваш сам.

Сякаш мъглата се разстила в теб –

между осем и десет вечерта,

сякаш – тъгата...

 

След това – отминава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки от нас е самотен по-малко или по-много, това е толкова вярно. И сме самотни може би, защото хората сме родени егоцентрици и се взираме само в себе си. Хареса ми
  • Здравей, Марина
    Благодаря ти за силните думи, Кръстина!
    Вярвам, че всяко наше желание се сбъдва -
    нека Светлината озарява деня ти!
  • Животът ни е сбор от моменти и сбъднати, и несбъднати,
    но само сбъднатите ни правят щастливи...
    (През останалото време просто само съществуваме...)
    Пожелавам много щастливи моменти да има в живота ти!
    Поздрави за мъдрия стих! БЪДИ!
  • Благодаря ти, Веска, наистина нека ценим всеки миг!
    Добре дошла в моя свят, Селвер
    Благодаря, че ме навести Ивон!
  • !!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...