5.02.2010 г., 22:50  

Петък вечер, между осем и десет

1.6K 0 7

Между осем и десет вечерта –

минутите стават вечност

винаги, когато се чувстваш сам.

Идваш сам...

и си отиваш сам.

Сякаш мъглата се разстила в теб –

между осем и десет вечерта,

сякаш – тъгата...

 

След това – отминава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки от нас е самотен по-малко или по-много, това е толкова вярно. И сме самотни може би, защото хората сме родени егоцентрици и се взираме само в себе си. Хареса ми
  • Здравей, Марина
    Благодаря ти за силните думи, Кръстина!
    Вярвам, че всяко наше желание се сбъдва -
    нека Светлината озарява деня ти!
  • Животът ни е сбор от моменти и сбъднати, и несбъднати,
    но само сбъднатите ни правят щастливи...
    (През останалото време просто само съществуваме...)
    Пожелавам много щастливи моменти да има в живота ти!
    Поздрави за мъдрия стих! БЪДИ!
  • Благодаря ти, Веска, наистина нека ценим всеки миг!
    Добре дошла в моя свят, Селвер
    Благодаря, че ме навести Ивон!
  • !!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...