5.02.2010 г., 22:50 ч.  

Петък вечер, между осем и десет 

  Поезия » Бели стихове, Друга
900 0 7

Между осем и десет вечерта –

минутите стават вечност

винаги, когато се чувстваш сам.

Идваш сам...

и си отиваш сам.

Сякаш мъглата се разстила в теб –

между осем и десет вечерта,

сякаш – тъгата...

 

След това – отминава.

© Ава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки от нас е самотен по-малко или по-много, това е толкова вярно. И сме самотни може би, защото хората сме родени егоцентрици и се взираме само в себе си. Хареса ми
  • Здравей, Марина
    Благодаря ти за силните думи, Кръстина!
    Вярвам, че всяко наше желание се сбъдва -
    нека Светлината озарява деня ти!
  • Животът ни е сбор от моменти и сбъднати, и несбъднати,
    но само сбъднатите ни правят щастливи...
    (През останалото време просто само съществуваме...)
    Пожелавам много щастливи моменти да има в живота ти!
    Поздрави за мъдрия стих! БЪДИ!
  • Благодаря ти, Веска, наистина нека ценим всеки миг!
    Добре дошла в моя свят, Селвер
    Благодаря, че ме навести Ивон!
  • !!!
  • Благодаря ти за вниманието, Веселка!
  • "Сякаш мъгла се стели над теб,

    избледняла и изгладняла...

    за теб."

    Това ми хареса най-много...

    Поздрави за стиха!!!
Предложения
: ??:??