Петък вечер, между осем и десет

Поэзия » Белые стихи, Другая

1.6K 0 7

Между осем и десет вечерта –

минутите стават вечност

винаги, когато се чувстваш сам.

Идваш сам...

и си отиваш сам.

Сякаш мъглата се разстила в теб –

между осем и десет вечерта,

сякаш – тъгата...

След това – отминава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nossferatu (Лъчо Узунов)

Всеки от нас е самотен по-малко или по-много, това е толкова вярно. И сме самотни може би, защото хората сме родени егоцентрици и се взираме само в себе си. Хареса ми

2010-09-23T10:07:31+03:00
Stanley (Ава)

Здравей, Марина
Благодаря ти за силните думи, Кръстина!
Вярвам, че всяко наше желание се сбъдва -
нека Светлината озарява деня ти!

2010-02-08T00:05:33+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Животът ни е сбор от моменти и сбъднати, и несбъднати,
но само сбъднатите ни правят щастливи...
(През останалото време просто само съществуваме...)
Пожелавам много щастливи моменти да има в живота ти!
Поздрави за мъдрия стих! БЪДИ!

2010-02-06T17:16:13+02:00
Stanley (Ава)

Благодаря ти, Веска, наистина нека ценим всеки миг!
Добре дошла в моя свят, Селвер
Благодаря, че ме навести Ивон!

2010-02-05T23:18:35+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2010-02-05T23:16:06+02:00