Feb 5, 2010, 10:50 PM  

Петък вечер, между осем и десет

1.6K 0 7

Между осем и десет вечерта –

минутите стават вечност

винаги, когато се чувстваш сам.

Идваш сам...

и си отиваш сам.

Сякаш мъглата се разстила в теб –

между осем и десет вечерта,

сякаш – тъгата...

 

След това – отминава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки от нас е самотен по-малко или по-много, това е толкова вярно. И сме самотни може би, защото хората сме родени егоцентрици и се взираме само в себе си. Хареса ми
  • Здравей, Марина
    Благодаря ти за силните думи, Кръстина!
    Вярвам, че всяко наше желание се сбъдва -
    нека Светлината озарява деня ти!
  • Животът ни е сбор от моменти и сбъднати, и несбъднати,
    но само сбъднатите ни правят щастливи...
    (През останалото време просто само съществуваме...)
    Пожелавам много щастливи моменти да има в живота ти!
    Поздрави за мъдрия стих! БЪДИ!
  • Благодаря ти, Веска, наистина нека ценим всеки миг!
    Добре дошла в моя свят, Селвер
    Благодаря, че ме навести Ивон!
  • !!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....