Между осем и десет вечерта –
минутите стават вечност
винаги, когато се чувстваш сам.
Идваш сам...
и си отиваш сам.
Сякаш мъглата се разстила в теб –
между осем и десет вечерта,
сякаш – тъгата...
След това – отминава.
© Ава All rights reserved.