Пея те, любов...
Рисувана със цвят от светлина,
пеперудено, задъхана в искри
и бяла, шепнеща във тишина,
тъжа те с немите очи.
В соленото на съхнеща сълза,
задъхвам те, прозрачно в мрака,
изпивам те със глътка страх, тъга...
Реална ли съм... рея се в съня.
И пия те със люлякови устни,
омайно дъхвам изгрева по тях,
и росна, с тръпнещите пръсти ...