Пея те, любов...
739
0
0
Пея те, любов...
Рисувана със цвят от светлина,
пеперудено, задъхана в искри
и бяла, шепнеща във тишина,
тъжа те с немите очи.
В соленото на съхнеща сълза,
задъхвам те, прозрачно в мрака,
изпивам те със глътка страх, тъга...
Реална ли съм... рея се в съня.
И пия те със люлякови устни,
омайно дъхвам изгрева по тях,
и росна, с тръпнещите пръсти
ронливото безвремие чертах.
И жадно вдишвам те, любов,
и пея те копринена, във песен
със бледия, заглъхнал зов,
живея те във цвят от късна есен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Константинова Все права защищены
