Пея те, любов...
733
0
0
Пея те, любов...
Рисувана със цвят от светлина,
пеперудено, задъхана в искри
и бяла, шепнеща във тишина,
тъжа те с немите очи.
В соленото на съхнеща сълза,
задъхвам те, прозрачно в мрака,
изпивам те със глътка страх, тъга...
Реална ли съм... рея се в съня.
И пия те със люлякови устни,
омайно дъхвам изгрева по тях,
и росна, с тръпнещите пръсти
ронливото безвремие чертах.
И жадно вдишвам те, любов,
и пея те копринена, във песен
със бледия, заглъхнал зов,
живея те във цвят от късна есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Константинова Всички права запазени
