Пея те, любов...

Пея те, любов...

Рисувана със цвят от светлина,
пеперудено, задъхана в искри
и бяла, шепнеща във тишина,
тъжа те с немите очи.

В соленото на съхнеща сълза,
задъхвам те,  прозрачно в мрака,

изпивам те със глътка страх, тъга...

Реална ли съм... рея се в съня.

И пия те със люлякови устни,

омайно дъхвам изгрева по тях,

и росна, с тръпнещите пръсти

ронливото безвремие чертах.

И жадно вдишвам те, любов,
и пея те копринена, във песен
със бледия, заглъхнал зов,

живея те във цвят от  късна есен.