13 nov 2020, 8:24

Пиеса

  Poesía
588 5 20

Тази обич? - банален роман.

По-добре да не ти я разказвам.

Край , от тези, в които си сам

и мълчиш.

И си плачеш на рамото.

 

Струва евтино. Много лъжи.

И под общ знаменател с глупаците-

си вървиш, и вървиш, и вървиш

там на улица " Ние нещастните".

 

Няма ни светофар. Ни кола.

Всеки беден и бос е останал.

Кубче крясък. Парче тишина.

И последен билет за спектакъл-

дето сядаш във зала "Живот"

и се гледаш на лента в очите.

Само двадесет грама любов

и един - в който сам се обичаш.

 

Само двадесет грама душа

но един нераздаден е твоят.

Колко лека е тази Земя,

как стремително сочи надолу. 

 

Сядаш. Гледаш пиеса " Сами"

и от край до начало превърташ-

Само двадесет грама боли,

Но без двадесет грама си мъртъв.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....