13 nov 2020, 8:24

Пиеса

  Poesía
586 5 20

Тази обич? - банален роман.

По-добре да не ти я разказвам.

Край , от тези, в които си сам

и мълчиш.

И си плачеш на рамото.

 

Струва евтино. Много лъжи.

И под общ знаменател с глупаците-

си вървиш, и вървиш, и вървиш

там на улица " Ние нещастните".

 

Няма ни светофар. Ни кола.

Всеки беден и бос е останал.

Кубче крясък. Парче тишина.

И последен билет за спектакъл-

дето сядаш във зала "Живот"

и се гледаш на лента в очите.

Само двадесет грама любов

и един - в който сам се обичаш.

 

Само двадесет грама душа

но един нераздаден е твоят.

Колко лека е тази Земя,

как стремително сочи надолу. 

 

Сядаш. Гледаш пиеса " Сами"

и от край до начало превърташ-

Само двадесет грама боли,

Но без двадесет грама си мъртъв.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...