Nov 13, 2020, 8:24 AM

Пиеса

  Poetry
584 5 20

Тази обич? - банален роман.

По-добре да не ти я разказвам.

Край , от тези, в които си сам

и мълчиш.

И си плачеш на рамото.

 

Струва евтино. Много лъжи.

И под общ знаменател с глупаците-

си вървиш, и вървиш, и вървиш

там на улица " Ние нещастните".

 

Няма ни светофар. Ни кола.

Всеки беден и бос е останал.

Кубче крясък. Парче тишина.

И последен билет за спектакъл-

дето сядаш във зала "Живот"

и се гледаш на лента в очите.

Само двадесет грама любов

и един - в който сам се обичаш.

 

Само двадесет грама душа

но един нераздаден е твоят.

Колко лека е тази Земя,

как стремително сочи надолу. 

 

Сядаш. Гледаш пиеса " Сами"

и от край до начало превърташ-

Само двадесет грама боли,

Но без двадесет грама си мъртъв.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...