13 нояб. 2020 г., 08:24

Пиеса

587 5 20

Тази обич? - банален роман.

По-добре да не ти я разказвам.

Край , от тези, в които си сам

и мълчиш.

И си плачеш на рамото.

 

Струва евтино. Много лъжи.

И под общ знаменател с глупаците-

си вървиш, и вървиш, и вървиш

там на улица " Ние нещастните".

 

Няма ни светофар. Ни кола.

Всеки беден и бос е останал.

Кубче крясък. Парче тишина.

И последен билет за спектакъл-

дето сядаш във зала "Живот"

и се гледаш на лента в очите.

Само двадесет грама любов

и един - в който сам се обичаш.

 

Само двадесет грама душа

но един нераздаден е твоят.

Колко лека е тази Земя,

как стремително сочи надолу. 

 

Сядаш. Гледаш пиеса " Сами"

и от край до начало превърташ-

Само двадесет грама боли,

Но без двадесет грама си мъртъв.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...