13.11.2020 г., 8:24

Пиеса

585 5 20

Тази обич? - банален роман.

По-добре да не ти я разказвам.

Край , от тези, в които си сам

и мълчиш.

И си плачеш на рамото.

 

Струва евтино. Много лъжи.

И под общ знаменател с глупаците-

си вървиш, и вървиш, и вървиш

там на улица " Ние нещастните".

 

Няма ни светофар. Ни кола.

Всеки беден и бос е останал.

Кубче крясък. Парче тишина.

И последен билет за спектакъл-

дето сядаш във зала "Живот"

и се гледаш на лента в очите.

Само двадесет грама любов

и един - в който сам се обичаш.

 

Само двадесет грама душа

но един нераздаден е твоят.

Колко лека е тази Земя,

как стремително сочи надолу. 

 

Сядаш. Гледаш пиеса " Сами"

и от край до начало превърташ-

Само двадесет грама боли,

Но без двадесет грама си мъртъв.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...