23 ago 2007, 16:19

ПИЛОТ

  Poesía
3K 0 17
на Тодор Зарев

Той
е от малкото силни мъже,
дето могат
с железни криле
да достигнат
смеха на звездите,
с птиците да се
надлитват...
Не забравя за оня Икар, де живота си всъщност бе дал
до слънцето да се докосне... Не задава излишни въпроси...
Той знае,
че в една малка кабина
грешка не бива да има...
Всяка жена
такъв мъж желае да има,
в летежна прегръдка да я взима
и понесени двамата към звездите,
да се издигнат далеч над орлите...
Забравих да кажа и още нещо.
Не го познавам лично,
но
го
   усещам...











¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...