23.08.2007 г., 16:19

ПИЛОТ

3K 0 17
на Тодор Зарев

Той
е от малкото силни мъже,
дето могат
с железни криле
да достигнат
смеха на звездите,
с птиците да се
надлитват...
Не забравя за оня Икар, де живота си всъщност бе дал
до слънцето да се докосне... Не задава излишни въпроси...
Той знае,
че в една малка кабина
грешка не бива да има...
Всяка жена
такъв мъж желае да има,
в летежна прегръдка да я взима
и понесени двамата към звездите,
да се издигнат далеч над орлите...
Забравих да кажа и още нещо.
Не го познавам лично,
но
го
   усещам...











Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...