Aug 23, 2007, 4:19 PM

ПИЛОТ

  Poetry
3K 0 17
на Тодор Зарев

Той
е от малкото силни мъже,
дето могат
с железни криле
да достигнат
смеха на звездите,
с птиците да се
надлитват...
Не забравя за оня Икар, де живота си всъщност бе дал
до слънцето да се докосне... Не задава излишни въпроси...
Той знае,
че в една малка кабина
грешка не бива да има...
Всяка жена
такъв мъж желае да има,
в летежна прегръдка да я взима
и понесени двамата към звездите,
да се издигнат далеч над орлите...
Забравих да кажа и още нещо.
Не го познавам лично,
но
го
   усещам...











Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...