23 авг. 2007 г., 16:19

ПИЛОТ

3K 0 17
на Тодор Зарев

Той
е от малкото силни мъже,
дето могат
с железни криле
да достигнат
смеха на звездите,
с птиците да се
надлитват...
Не забравя за оня Икар, де живота си всъщност бе дал
до слънцето да се докосне... Не задава излишни въпроси...
Той знае,
че в една малка кабина
грешка не бива да има...
Всяка жена
такъв мъж желае да има,
в летежна прегръдка да я взима
и понесени двамата към звездите,
да се издигнат далеч над орлите...
Забравих да кажа и още нещо.
Не го познавам лично,
но
го
   усещам...











Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...