10 dic 2019, 11:54

Пипер

  Poesía
1.1K 1 6

Не е ли хубаво в края
на всеки делничен ден, 
ти да знаеш, аз да зная,
че съм с теб и ти си с мен.

 

Па́ макар и пиперливи,
много - аз и малко - ти,
в ежедневието сиво
не е зле и да люти!

 

Ей така - да те опари,
да ти дойде апетит!
Но нали сме си другари, 
просто искам да си сит. 

 

Колко пък да бъде люто? 
Да, понякога сме серт,
но на края на менюто
винаги стои десерт!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Гечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...