10 dic 2019, 11:54

Пипер

  Poesía
1.1K 1 6

Не е ли хубаво в края
на всеки делничен ден, 
ти да знаеш, аз да зная,
че съм с теб и ти си с мен.

 

Па́ макар и пиперливи,
много - аз и малко - ти,
в ежедневието сиво
не е зле и да люти!

 

Ей така - да те опари,
да ти дойде апетит!
Но нали сме си другари, 
просто искам да си сит. 

 

Колко пък да бъде люто? 
Да, понякога сме серт,
но на края на менюто
винаги стои десерт!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Гечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...