rummis (Румяна Славкова)
113 102
5 nov 2006, 18:28

Писалката 

  Poesía
593 0 3

Аз отдавна смених те с машина,
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...

И по белите листи оставяше мълком
кърваво-сини следи...
и скърцаше в нощите, нервно и дълго,
скърцаше... раждаше стих.

А сега си ненужна. Сега си реликва.
Почиваш в бюрото сама.
Остави след себе си толкова стихове,
толкова скъпи деца...

Но някоя детска ръка след години,
навярно в някой ден тих,
вдървеното твое телце ще повдигне...
и ще напише... стих.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??