rummis (Румяна Славкова) rummis (Румяна Славкова)
1 115
Nov 5, 2006, 6:28 PM

Писалката

  Poetry
755 0 3

Аз отдавна смених те с машина,
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...

И по белите листи оставяше мълком
кърваво-сини следи...
и скърцаше в нощите, нервно и дълго,
скърцаше... раждаше стих.

А сега си ненужна. Сега си реликва.
Почиваш в бюрото сама.
Остави след себе си толкова стихове,
толкова скъпи деца...

Но някоя детска ръка след години,
навярно в някой ден тих,
вдървеното твое телце ще повдигне...
и ще напише... стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0