rummis (Румяна Славкова)
113 102
Nov 5, 2006, 6:28 PM

Писалката 

  Poetry
588 0 3

Аз отдавна смених те с машина,
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...

И по белите листи оставяше мълком
кърваво-сини следи...
и скърцаше в нощите, нервно и дълго,
скърцаше... раждаше стих.

А сега си ненужна. Сега си реликва.
Почиваш в бюрото сама.
Остави след себе си толкова стихове,
толкова скъпи деца...

Но някоя детска ръка след години,
навярно в някой ден тих,
вдървеното твое телце ще повдигне...
и ще напише... стих.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??