Писмо
Със твоя зъл характер и омраза,
която скрито носиш във душата,
със лошите си думи ме наказа.
Това ли заслужавах за отплата?
Прощавах, оправдавах те с годините,
но осъзнавам, че съм била заблудена.
Отказа ме от близките, роднините -
не мога вече да съм премирена.
Изгубих и права, и привилегии,
изгубих правото на развлечения,
изгубих и приятели, колеги,
останаха ми само задължения.
Корито, мивка, масата и печката,
а също и обора със гадините.
Почиваща, се хващах аз за плетката,
или се ровех с часове в градините.
Не ходех в ресторанта, кафенето,
пред портата не сядах със жените.
Запалвах си цигара със кафето,
развличах се единствено с мечтите.
Описвах си желанията в рима,
но и това гнусно ми опорочи.
С това се спасявах през цялата зима,
но ти в изневяра ме набеди:
„Щом пишеш за любов - имаш любовник"
Казваш: искаш да си умен, но не ме разбра.
Държеше се с мен като строг настойник
и моите стихове така поруга.
Сега си сам, самотна е душата.
Усети как боли от самота.
Увлечен беше ден и нощ във чата
и своето семейство разпиля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
