evropa (Нели)
217 1188
17 окт. 2007 г., 10:26

Писмо 

  Поэзия
1008 0 8
 

Със твоя зъл характер и омраза,

която скрито носиш във душата,

със лошите си думи ме наказа.

Това ли заслужавах за отплата?

Прощавах, оправдавах те с годините,

но осъзнавам, че съм била заблудена.

Отказа ме от близките, роднините -

не мога вече да съм премирена.

Изгубих и права, и привилегии,

изгубих правото на развлечения,

изгубих и приятели, колеги,

останаха ми само задължения.

Корито, мивка, масата и печката,

а също и обора със гадините.

Почиваща, се хващах аз за  плетката,

или се ровех с часове в градините.

Не ходех в  ресторанта, кафенето,

пред портата не сядах със жените.

Запалвах си цигара със кафето,

развличах се единствено с мечтите.

Описвах си желанията в рима,

но  и това гнусно ми   опорочи.

С това се спасявах през цялата зима,

 но ти в изневяра ме набеди:

„Щом пишеш за любов - имаш любовник"

Казваш: искаш да си умен, но не ме разбра.

Държеше се с мен като строг настойник

и моите стихове  така поруга.

Сега си сам, самотна е душата.

Усети как боли от самота.

Увлечен беше ден и нощ във чата

и своето семейство разпиля.





© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??