14 sept 2018, 19:37

Писмо до мама 

  Poesía » Verso libre
535 1 4

Не можах да изпразнувам всичко без теб,
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка...,
закъснях да си взема от твоята „Вяра”-
онази - в живота, а ти я раздаваше
широко нахалост, за тебе бе в повече...
Ако бяха си взели от твоята „Вяра”,
частичка дори, ако бяха ти вярвали,
че ще си тръгнеш, че знаеш дори,
може би щях да повярвам, че има надежда!
Къде си, кажи ми, там горе при нищото,
весели ли са празниците, и как се празнува?
Опекох ти питка и я нарекох за тебе,
и зная на кого от нея няма да дам...
04.01.2017 г., 93 дни без теб

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Този свободен стих е публикуван на 04.01.2017 г., 20,13 часа  - рожденият ми ден,  в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" , 93 дни след смъртта на мама. Изгубихме я на 03 октомври 2016 г., 2 часа след тежка операция от рак, а сега очакваме до 12 октомври да се роди първият ми внук. Майка ми, ми спаси живота от едно чудовище за втори път на 21 септември 2014 г. и ми каза да продължавам напред. Ще я запомня как безпогрешно рецитираше стихотворението "Вяра" на Никола Вапцаров. Животът продължава..., аз дишам, работя... и стихове пиша - тъй както умея. Бог да я прости!

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Иринка, чакаме внучето в същия месец, в който тя си отиде, може би е случайно, в живота мъката и радостта вървят ръка за ръка.
  • Тъжно и откровено...Но животът продължава ,Таня,ето идва първият ти внук,който ще разсее болката,макар,че за майка дълго се скърби!....Много докосващ стих!
  • Благодаря, Светле, тя си отиде напразно, можеше да бъде спасена, но не откриха рака навреме заради баща ми, не й вярваше, че е болна. Предстои да публикувам няколко стихотворения, които написах след смъртта й, и ги качих в нейния фейсбук, където с мъка влизам. Сънувах я красива, каза ми да не се връщам назад и ми помаха, в съня ми замина на кораб, облечена в бяло и ми се усмихваше... Днес е именният ден на сестра ми и ходихме на църква. Казват, че желанията днес се изпълняват, а аз си пожелах мама да се върне...
  • Усетих неимоверната болка от загубата , но гледай напред!
Propuestas
: ??:??