14 сент. 2018 г., 19:37
Не можах да изпразнувам всичко без теб,
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка...,
закъснях да си взема от твоята „Вяра”-
онази - в живота, а ти я раздаваше
широко нахалост, за тебе бе в повече...
Ако бяха си взели от твоята „Вяра”,
частичка дори, ако бяха ти вярвали,
че ще си тръгнеш, че знаеш дори,
може би щях да повярвам, че има надежда! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Този свободен стих е публикуван на 04.01.2017 г., 20,13 часа - рожденият ми ден, в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" , 93 дни след смъртта на мама. Изгубихме я на 03 октомври 2016 г., 2 часа след тежка операция от рак, а сега очакваме до 12 октомври да се роди първият ми внук. Майка ми, ми спаси живота от едно чудовище за втори път на 21 септември 2014 г. и ми каза да продължавам напред. Ще я запомня как безпогрешно рецитираше стихотворението "Вяра" на Никола Вапцаров. Животът продължава..., аз дишам, работя... и стихове пиша - тъй както умея. Бог да я прости!