Писмо до мама
Не можах да изпразнувам всичко без теб,
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка...,
закъснях да си взема от твоята „Вяра”-
онази - в живота, а ти я раздаваше
широко нахалост, за тебе бе в повече...
Ако бяха си взели от твоята „Вяра”,
частичка дори, ако бяха ти вярвали,
че ще си тръгнеш, че знаеш дори,
може би щях да повярвам, че има надежда!
Къде си, кажи ми, там горе при нищото,
весели ли са празниците, и как се празнува?
Опекох ти питка и я нарекох за тебе,
и зная на кого от нея няма да дам...
04.01.2017 г., 93 дни без теб
© Таня Чардакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Иринка, чакаме внучето в същия месец, в който тя си отиде, може би е случайно, в живота мъката и радостта вървят ръка за ръка.
-
Тъжно и откровено...Но животът продължава ,Таня,ето идва първият ти внук,който ще разсее болката,макар,че за майка дълго се скърби!....Много докосващ стих!
-
Благодаря, Светле, тя си отиде напразно, можеше да бъде спасена, но не откриха рака навреме заради баща ми, не й вярваше, че е болна. Предстои да публикувам няколко стихотворения, които написах след смъртта й, и ги качих в нейния фейсбук, където с мъка влизам. Сънувах я красива, каза ми да не се връщам назад и ми помаха, в съня ми замина на кораб, облечена в бяло и ми се усмихваше... Днес е именният ден на сестра ми и ходихме на църква. Казват, че желанията днес се изпълняват, а аз си пожелах мама да се върне...
-
Усетих неимоверната болка от загубата , но гледай напред!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
