Sep 14, 2018, 7:37 PM

Писмо до мама

Poetry » Free verse

743 1 4

Не можах да изпразнувам всичко без теб,
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка...,
закъснях да си взема от твоята „Вяра”-
онази - в живота, а ти я раздаваше
широко нахалост, за тебе бе в повече...
Ако бяха си взели от твоята „Вяра”,
частичка дори, ако бяха ти вярвали,
че ще си тръгнеш, че знаеш дори,
може би щях да повярвам, че има надежда!
Къде си, кажи ми, там горе при нищото,
весели ли са празниците, и как се празнува?
Опекох ти питка и я нарекох за тебе,
и зная на кого от нея няма да дам...
04.01.2017 г., 93 дни без теб

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Този свободен стих е публикуван на 04.01.2017 г., 20,13 часа - рожденият ми ден, в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" , 93 дни след смъртта на мама. Изгубихме я на 03 октомври 2016 г., 2 часа след тежка операция от рак, а сега очакваме до 12 октомври да се роди първият ми внук. Майка ми, ми спаси живота от едно чудовище за втори път на 21 септември 2014 г. и ми каза да продължавам напред. Ще я запомня как безпогрешно рецитираше стихотворението "Вяра" на Никола Вапцаров. Животът продължава..., аз дишам, работя... и стихове пиша - тъй както умея. Бог да я прости!

Comments

xubavka (Таня Чардакова)

Благодаря ти, Иринка, чакаме внучето в същия месец, в който тя си отиде, може би е случайно, в живота мъката и радостта вървят ръка за ръка.

2018-09-15T07:27:01+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Тъжно и откровено...Но животът продължава ,Таня,ето идва първият ти внук,който ще разсее болката,макар,че за майка дълго се скърби!....Много докосващ стих!

2018-09-15T00:57:29+03:00
xubavka (Таня Чардакова)

Благодаря, Светле, тя си отиде напразно, можеше да бъде спасена, но не откриха рака навреме заради баща ми, не й вярваше, че е болна. Предстои да публикувам няколко стихотворения, които написах след смъртта й, и ги качих в нейния фейсбук, където с мъка влизам. Сънувах я красива, каза ми да не се връщам назад и ми помаха, в съня ми замина на кораб, облечена в бяло и ми се усмихваше... Днес е именният ден на сестра ми и ходихме на църква. Казват, че желанията днес се изпълняват, а аз си пожелах мама да се върне...

2018-09-14T20:49:44+03:00
svetlitschka (Светличка)

Усетих неимоверната болка от загубата , но гледай напред!

2018-09-14T20:38:27+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0