xubavka (Таня Чардакова) xubavka (Таня Чардакова)
6 88
14.09.2018 г., 19:37

Писмо до мама

733 1 4

Не можах да изпразнувам всичко без теб,
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка...,
закъснях да си взема от твоята „Вяра”-
онази - в живота, а ти я раздаваше
широко нахалост, за тебе бе в повече...
Ако бяха си взели от твоята „Вяра”,
частичка дори, ако бяха ти вярвали,
че ще си тръгнеш, че знаеш дори,
може би щях да повярвам, че има надежда!
Къде си, кажи ми, там горе при нищото,
весели ли са празниците, и как се празнува?
Опекох ти питка и я нарекох за тебе,
и зная на кого от нея няма да дам...
04.01.2017 г., 93 дни без теб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Този свободен стих е публикуван на 04.01.2017 г., 20,13 часа  - рожденият ми ден,  в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" , 93 дни след смъртта на мама. Изгубихме я на 03 октомври 2016 г., 2 часа след тежка операция от рак, а сега очакваме до 12 октомври да се роди първият ми внук. Майка ми, ми спаси живота от едно чудовище за втори път на 21 септември 2014 г. и ми каза да продължавам напред. Ще я запомня как безпогрешно рецитираше стихотворението "Вяра" на Никола Вапцаров. Животът продължава..., аз дишам, работя... и стихове пиша - тъй както умея. Бог да я прости!

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • xubavka (Таня Чардакова)
    xubavka (Таня Чардакова)
    Благодаря ти, Иринка, чакаме внучето в същия месец, в който тя си отиде, може би е случайно, в живота мъката и радостта вървят ръка за ръка.
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Тъжно и откровено...Но животът продължава ,Таня,ето идва първият ти внук,който ще разсее болката,макар,че за майка дълго се скърби!....Много докосващ стих!
  • xubavka (Таня Чардакова)
    xubavka (Таня Чардакова)
    Благодаря, Светле, тя си отиде напразно, можеше да бъде спасена, но не откриха рака навреме заради баща ми, не й вярваше, че е болна. Предстои да публикувам няколко стихотворения, които написах след смъртта й, и ги качих в нейния фейсбук, където с мъка влизам. Сънувах я красива, каза ми да не се връщам назад и ми помаха, в съня ми замина на кораб, облечена в бяло и ми се усмихваше... Днес е именният ден на сестра ми и ходихме на църква. Казват, че желанията днес се изпълняват, а аз си пожелах мама да се върне...
  • svetlitschka (Светличка)
    svetlitschka (Светличка)
    Усетих неимоверната болка от загубата , но гледай напред!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0