8 dic 2014, 17:34

Писмо до моя най-добър приятел

3.7K 0 0

Здравей, приятелче любимо

пиша с много обич в гърдите усещането е неповторимо когато на ум прелиствам спомените
Бях едно изплашено момиче и само ти подаде ми ръка с теб разцъфнах като кокиче преди не съм се чувствала така
Когато се взирам в очите ти сякаш съм пред огледало без страх усещам мислите ти прегръдката ти е топло одеало
Само ти единствен почна да градиш там където другите се провалиха само ти имаш сила да ме убедиш а другите и малкото не оцениха
Преди бях като в затвор не можех да напиша ред ти разби този позор и мислите се изливат като мед
Здравей, приятелче любимо ти си моето вдъхновение като проблясък неуловимо за мен си цяло възхищение
Мога да правя хиляди неща всеки час и всеки ден да следвам всяка една мечта щом ти си до мен
Когато нещо важно ми споделяш у мен възниква умиление когато и малкото поделяш и търсиш одобрение
Разкрих ти тайни и копнежи които никой друг не знае важните неща да отбележи наистина да ме опознае
Не искам да бъда център на внимание за това съм просто пас стига ми твоето желание истински да вярваш в нас

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Марангозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...