8.12.2014 г., 17:34

Писмо до моя най-добър приятел

3.7K 0 0

Здравей, приятелче любимо

пиша с много обич в гърдите усещането е неповторимо когато на ум прелиствам спомените
Бях едно изплашено момиче и само ти подаде ми ръка с теб разцъфнах като кокиче преди не съм се чувствала така
Когато се взирам в очите ти сякаш съм пред огледало без страх усещам мислите ти прегръдката ти е топло одеало
Само ти единствен почна да градиш там където другите се провалиха само ти имаш сила да ме убедиш а другите и малкото не оцениха
Преди бях като в затвор не можех да напиша ред ти разби този позор и мислите се изливат като мед
Здравей, приятелче любимо ти си моето вдъхновение като проблясък неуловимо за мен си цяло възхищение
Мога да правя хиляди неща всеки час и всеки ден да следвам всяка една мечта щом ти си до мен
Когато нещо важно ми споделяш у мен възниква умиление когато и малкото поделяш и търсиш одобрение
Разкрих ти тайни и копнежи които никой друг не знае важните неща да отбележи наистина да ме опознае
Не искам да бъда център на внимание за това съм просто пас стига ми твоето желание истински да вярваш в нас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Марангозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...