Dec 8, 2014, 5:34 PM

Писмо до моя най-добър приятел

3.7K 0 0

Здравей, приятелче любимо

пиша с много обич в гърдите усещането е неповторимо когато на ум прелиствам спомените
Бях едно изплашено момиче и само ти подаде ми ръка с теб разцъфнах като кокиче преди не съм се чувствала така
Когато се взирам в очите ти сякаш съм пред огледало без страх усещам мислите ти прегръдката ти е топло одеало
Само ти единствен почна да градиш там където другите се провалиха само ти имаш сила да ме убедиш а другите и малкото не оцениха
Преди бях като в затвор не можех да напиша ред ти разби този позор и мислите се изливат като мед
Здравей, приятелче любимо ти си моето вдъхновение като проблясък неуловимо за мен си цяло възхищение
Мога да правя хиляди неща всеки час и всеки ден да следвам всяка една мечта щом ти си до мен
Когато нещо важно ми споделяш у мен възниква умиление когато и малкото поделяш и търсиш одобрение
Разкрих ти тайни и копнежи които никой друг не знае важните неща да отбележи наистина да ме опознае
Не искам да бъда център на внимание за това съм просто пас стига ми твоето желание истински да вярваш в нас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Марангозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....