8 дек. 2014 г., 17:34

Писмо до моя най-добър приятел

3.7K 0 0

Здравей, приятелче любимо

пиша с много обич в гърдите усещането е неповторимо когато на ум прелиствам спомените
Бях едно изплашено момиче и само ти подаде ми ръка с теб разцъфнах като кокиче преди не съм се чувствала така
Когато се взирам в очите ти сякаш съм пред огледало без страх усещам мислите ти прегръдката ти е топло одеало
Само ти единствен почна да градиш там където другите се провалиха само ти имаш сила да ме убедиш а другите и малкото не оцениха
Преди бях като в затвор не можех да напиша ред ти разби този позор и мислите се изливат като мед
Здравей, приятелче любимо ти си моето вдъхновение като проблясък неуловимо за мен си цяло възхищение
Мога да правя хиляди неща всеки час и всеки ден да следвам всяка една мечта щом ти си до мен
Когато нещо важно ми споделяш у мен възниква умиление когато и малкото поделяш и търсиш одобрение
Разкрих ти тайни и копнежи които никой друг не знае важните неща да отбележи наистина да ме опознае
Не искам да бъда център на внимание за това съм просто пас стига ми твоето желание истински да вярваш в нас

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Марангозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...