12 ago 2014, 16:53
Писмо до небесния пастир
– Какво е вятърът, ми разкажи,
дали въздишката на Господ?
И ангел ли, когато закръжи,
щом двете му криле разместват космоса?
Не е ли облакът – изплакал скръб,
повлякъл двама в необята?
Мушици ли в тревата пак жужат,
или тревожно бръмбарче се мята?
Как диша този свят през пролетта –
ръми в липата – синьо и дъждовно,
та идва ти да се разтвориш цял
в разпъпилата му греховност!
Да бъдеш дъх, невинен светъл стрък,
след който сянка не остава,
маршрут за скитници, невидим път
в небеснозвездната жарава.
И любовта във тленност припознал,
да се смириш на птицата в крилата,
и – срещнеш ли пастира – благ и бял,
да го помолиш да останеш вятър.
дали въздишката на Господ?
И ангел ли, когато закръжи,
щом двете му криле разместват космоса?
Не е ли облакът – изплакал скръб,
повлякъл двама в необята?
Мушици ли в тревата пак жужат,
или тревожно бръмбарче се мята?
Как диша този свят през пролетта –
ръми в липата – синьо и дъждовно,
та идва ти да се разтвориш цял
в разпъпилата му греховност!
Да бъдеш дъх, невинен светъл стрък,
след който сянка не остава,
маршрут за скитници, невидим път
в небеснозвездната жарава.
И любовта във тленност припознал,
да се смириш на птицата в крилата,
и – срещнеш ли пастира – благ и бял,
да го помолиш да останеш вятър.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
"...да се смириш на птицата в крилата..."
Смирих се пред такава Поезия... -
красиво стихотворение!
-
"Да бъдеш дъх..
маршрут за скитници, невидим път
в небеснозвездната жарава." - !
-
Ето едно стихотворение, което едновременно носи удоволствието от картината и философския подтекст. Много хора се опитват да го правят, но само на някои е дадено...
-
Как тръгва само да те доведе до финалната идея, непредвидима и оригинална. И образи, които са неочаквани.
Мушици ли в тревата пак жужат,
или тревожно бръмбарче се мята? -
Няма как да остана аз вятър.
Та нали съм огън - във вас.
Всъщност аз съм вашето знаме.
Или пък съм вашия глас.
Няма как вие мене да дишате.
Защото сега ви дишам аз.
Не е нужно за мен да въздишате.
С вас съм - до последния час... -
!!
-
Много трогателен стих.През цялото време картина ти рисува.Вятърът времето на промяната дано пастира благ и бял помогне ни да бъдем ний щасливи!Поздрави!!!
-
Поздравления!
-
Много хубаво!
"И любовта във тленност припознал
да се смириш на птицата в крилата,
и- срещнеш ли пастира- благ и бял,
да го помолиш да останеш вятър."
Поздравление, Валя!Оценявам високо!Хубава седмица! -
Великолепно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Уникални метафори, вълшебен стих с прекрасно послание!
Поздрави и от мен!