Писмо до тате

Липсваш ми, тате,
когато
гледам небето,  звездите !
Липсваш ми в зима и лято,
в полъха тих на мечтите!

Липсваш ми, тате, когато
пали зората  простора!
Липсва ми топлото лято, 
твоите стъпки из двора!

Липсва ми кроткият поглед
и  хуморът ти небрежен.
Липсва ми жадният полет
и твоят съвет тъй нежен.

Липсваш ми, тате, безумно
и ще те пазя в сърцето!
Знай, битието разумно
вечно ще пази лицето!