Писмо до тате
Липсваш ми, тате,
когато
гледам небето, звездите !
Липсваш ми в зима и лято,
в полъха тих на мечтите!
Липсваш ми, тате, когато
пали зората простора!
Липсва ми топлото лято,
твоите стъпки из двора!
Липсва ми кроткият поглед
и хуморът ти небрежен.
Липсва ми жадният полет
и твоят съвет тъй нежен.
Липсваш ми, тате, безумно
и ще те пазя в сърцето!
Знай, битието разумно
вечно ще пази лицето!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены
