Липсваш ми, тате,
когато
гледам небето, звездите !
Липсваш ми в зима и лято,
в полъха тих на мечтите!
Липсваш ми, тате, когато
пали зората простора!
Липсва ми топлото лято,
твоите стъпки из двора!
Липсва ми кроткият поглед
и хуморът ти небрежен.
Липсва ми жадният полет
и твоят съвет тъй нежен.
Липсваш ми, тате, безумно
и ще те пазя в сърцето!
Знай, битието разумно
вечно ще пази лицето!
© Наташа Басарова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
