1 jul 2009, 12:40

Писмо до теб

  Poesía
883 0 20

 

 

 

 

Писмо до теб.
Дописах го със кръв.

Нощта изгаря восъчно
сред пламнали звезди.
От бели листи огън
се разпалва. 
В ръцете ми е пусто.
Прегоряло. 

В очите скъсаха се
струните със крясък.
Минорни ноти
се изливат от
мастилени сълзи.
Не спя.
Изписах всички сънища.
За теб.
За мен не си оставих.

Отдавна ангелите
в мене не летят.

Крилете им решетъчно
са закърнели.
С перата примка стягат
и грачат като гарвани.
От бялото в душата ми
кълват.

Написах ти писмо.
Със кръв.

Единствен гълъб 
ми остана с име "Вяра".
Отхвърлян. Без решетки.
Без позлата.

Последен куриер за теб.
Преди смъртта.

 

 

 

 

/авторът и лирическата са две различни лица/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имах нужда да те чета ..., толкова време не съм се спирала при теб , а е такова удоволствие твоята поезия ,Мими ! Поздравления!!

    "В ръцете ми е пусто.
    Прегоряло." ..., но се надявам сърцето на авторката да е обичано и обичащо !
  • Благодаря ви!
  • красиви метафори, предаващи болката! хареса ми!
  • Трябва и слънце на лирическата.
    А стихът е хубав!!!
    Прегръдки за ВАС!!!
  • Майсторски си превърнала болката в тиха и деликатна поетична прелест.
    Нежно, трогващо е в тези стихове.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...