Писмо до теб.
Дописах го със кръв.
Нощта изгаря восъчно
сред пламнали звезди.
От бели листи огън
се разпалва.
В ръцете ми е пусто.
Прегоряло.
В очите скъсаха се
струните със крясък.
Минорни ноти
се изливат от
мастилени сълзи.
Не спя.
Изписах всички сънища.
За теб.
За мен не си оставих.
Отдавна ангелите
в мене не летят.
Крилете им решетъчно
са закърнели.
С перата примка стягат
и грачат като гарвани.
От бялото в душата ми
кълват.
Написах ти писмо.
Със кръв.
Единствен гълъб
ми остана с име "Вяра".
Отхвърлян. Без решетки.
Без позлата.
Последен куриер за теб.
Преди смъртта.
/авторът и лирическата са две различни лица/
© Ол All rights reserved.
"В ръцете ми е пусто.
Прегоряло." ..., но се надявам сърцето на авторката да е обичано и обичащо !