20 jul 2007, 9:09

Писмо по вятъра

  Poesía
724 0 8
Ти си писал писмо, без подател,
и по вятъра си го пратил.
Той в косите ми спря се и ми даде писмото.
И тихо прошепна: "От близък приятел!"

Колко мило! И колко трогателно!
Как се зарадвах!
И с треперещи пръсти плика разпечатах...

Малък плик, със сърце вместо марка
и целувка вместо подател.

Бавно листа разгръщам,
и жадна, впивам устни в думите хладни.
Да отпия от тях,
че пресъхна устата от чакане...

Всеки ред препрочитам отново -
по два пъти, да открия най-милото в него.
А сърцето припряно тръпне в очакване.

Колко мили слова! И трогателни!
Всяка дума в сълза се превръща...
Всяка дума е тръпка и радостен спазъм.

Заплаках!

Не от болка, от умиление!
По тебе, приятелю,
защото в него разголваш душата си...

Защото толкова дълго го чаках...
туй писмо, в плик - без подател.

20. 07. 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ранима душа имаш. Не я крий зад маската на грубостта, не печелиш от това!!!!!!!!!!!!
  • много хубав стих!
  • Браво,мила!
    Нели,много хубав стих си сътворила!
    Поздрав!
  • съгласна съм с мнението на Таня, откровеността буди откровеност.А пристигането на нещо така чакано...носи толкова радост!Поздрав за стиха ти Нели.
  • Браво, Нели!
    Много хубав стих!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...